Понеже не можахме да рещим кой да публикува, решихме да я напише както я вижда всеки от нас. Първа дамата:

Люто лято... Жегаааа.... Връщам се аз от море попрепечена и пикантна и решавам да зацикля пред PC-то... И виждам, че някой пак ми е писал в сладура. Мисля си какъв ли шматльо ще ми губи времмето пак и  подхождам с недоверие към профила му, но след подробното проучване ала CIA, но с изненада установих, че се усмихвам. Мммм... Разменихме си Skype nick-овете и се почна чат маратон до посред нощи. И така няколко дена... И точно в деня преди да замина за чужбина завоалирано предлагам да се видим (и слава Богу!) Закъснявям с 20 мин за срещата (blush), но тя мина супер :) Останах много прятно изненадана. Първо разбрах, че той е от момчетата, с които мога спокойно да се разхождам из тъмни уличке без да ме е страх :) Бях запленена от неслизащата от лицето му усмивка и топлия глас. Установихме, че много си приличаме и подхождаме. За първи път момче толкова много да ми хареса и като човек и като вънщност, но най-вече като човек... Имах чувството, че е изваден от някоя от лбимите ми фентъзи книги. Не мислех, че има такива мъже и не съм очаквала, че ще се влюбя така, както сега. Заминах си от България с голямо нежелание и малко надежда, че има вероятност да сме заедно, понеже отсъствието беше за дълго, но дори от разстояние връзката ни се задълбочи през тези 4 и половина месеца виртуално общуване. И най-накрая, след много проблеми и едно пътуване-одисея се видяхме... По време на проблемното пристигане той доказа обичта си. Последва 1 месец щастие... Цял меден месец. Абсолютно неразделни. Близките ни се чудеха как след едно виждане и само 4 месеца и нещо чат вече живеехме заедно и бяхме неразделни, но на нас не ни пукаше :) Обичаме се до лудост и това е най-важното ! Пожелавам го на всеки!

Един летен ден лутайки се из сайта на sladur.com попаднах на едно девойче, крайно нетипично и особено чаровно интригуващо. Писах и и не чаках дълго за отговор. Последваха дълги разговори в чата да не кажа непрестанни. Безкрайно интересни, забавни и пълни със свеж хумор в убийствени дози. От дума на дума се стигна до моето поканване на среща. 

Жарък ден, в който реших да се изкъпя и се получи, така че 20-25 минути преди времето срещата излязох от банята. С невъобразима скорост излязох и хванах първото свободно такси което намерих. Стигнах по-рано и почаках. Чаках, чаках – по едно време се изтегнах на една пейка и се попрепекох на слънце разкопчах доста копчета от ризата си(повтарям се – ужасна жега беше). И наблюдавах за очакваното момиче – като астроном нощното небе. И ето пристигна - дълго чаках и дочаках момичето. Определено бях шашнат от интелигентноста, приятно излъчване, чара и добротата. Случи се да покажа непохватността си и сковаността си – по забавен, но незабелязан от мен начин. Беше ни много интересно един на друг дори само да се гледаме, без да говорим. Думите които слушах ми бяха много приятни, гласът й – да можеше само да чуете този глас. Още от първата дума вдъхваше уважение и беше така галещ ухото, че аз който си падам приказлив донякъде предимно мълчах. Прекрасна среща с чудесен човек. Неусетно минаха два часа и се прекъсна интересния разговор – трябваше да тръгва чаровното момиче – Савина.

Последва нейното заминаване и 4 месеца чат и интернет общуване по всички възможни начини. Задълбочихме отношенията си и се влюбихме – чудно момиче е, както се казва за чудо и приказ. Зимата се живяхме заедно за един месец – радостен месец.

Опознахме се много дълбоко и станахме неразделни. Дано и други да имат нашето щастие – пожелавам го от сърце.