Помогнете да запазим този сайт чист и реален! Ако мислите, че тази снимка е неподходяща кликнете тук
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА МЕН
Имало едно време един остров на който живяли всички чувства:
Щастието, познанието, тъгата И всички други включително и любовта.
Един ден на чувствата било съобщено че островът ще потъне,
за това всички приготвили лодките си и отпътували.
Единствено любовта упорствала да остане до последния момент,
когато островът бил почти потънал любовта решила да помоли за помощ...
Богатството преминало покрай любовта…
Любовта помолила:
-”Богатство вземиме със себе си”
-“Не мога”- отговорили богатството…
-“Имам много злато на кораба си и няма място за теб”
Любовта решила да помоли суетата, която също минавала в красив кораб
-“Суета моля те помогни ми”
-“Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и ще повредиш кораба ми”- Оговорила суетата
Тъгата минавала на близо затова Любовта я помолила:
-“Тъга, позволи ми да избягам с теб…”
-“Не мога Любов, толкова съм тъжна че имам нужда да остана сама…”
Щастието също преминало покрай Любовта,
Но било толкова щастливо, че дори не чуло когато Любовта го повикала…
Внезапно се чул глас….
-“Ела Любов, аз ще те взема със себе си”
Гласът бил на непознат възрастен.
Любовта била толкова щастлива и развълнувана,
че дори забравила да попита за името му.
Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си.
Знаейки колко много му дължи, Любовта попитала Познанието:
-“Кой ми помогна?”
-“Помогна ти времето” – Отговорило Познанието
-“Времето?”- зачудила се Любовта,
-“Но защо ще ми помага времето?”
Познанието се усмхнало И с дълбока мъдрост отговорило
-“Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!”
Живей, когато дъх не ти остава! Живей, когато искаш да умреш! Живей, когато шанс не ти се дава и тичай без да можеш да се спреш! Живей по-мърдо и достойно, на другото махни с ръка, живей, за да оставиш спомени и диря светла в паметта! Когато ти сълзят очите, живей, за да опиташ пак, когато се разминеш с мечтите- живей, за да пробиеш този мрак! И пак живей, живей сега, защото някога ти ще умреш! Вдигни глава и виж света, и тичай, без да можеш да се спреш!
Твърде често не осъзнаваме какво имаме
докато не го изгубим.Твърде често признаваме грешките си, когато вече е прекалено късно.Понякога изглежда, че нараняваме хората, които са най-близко до сърцето ни и позволяваме на глупави неща да провалят живота ни...
От всички пътечки водещи към сърцето на жената, страданието е наи-пряката!
VSI4KO IDVA, ZA DA SI OTIDE I DA OSTAVI SPOMEN ZA NESHTO , KOETO NIKOGA NQMA DA SE VYRNE!!! Висока съм 160 см.,тежа 46 кг.,имам Кестенява коса и Кафяви очи
Пишете ми
53%
