Помогнете да запазим този сайт чист и реален! Ако мислите, че тази снимка е неподходяща кликнете тук
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА МЕН
Аз съм това, което съм и никой не може да ме промени! Който ме харесва - Благодаря! Който не ме харесва - Благодаря.
Разни хора, разни идеали.
Понякога съм луда. Понякога странна. Понякога непоносима. Често. Дори за себе си. Не съм материално момиче.
Не ми пука какво мислят за мен.
Самодостатъчна съм си.
Стремежът и амбицията ме карат да вървя напред. Правя грешки, защото съм човек. Уча се да бъда по - добра.
Старая се да живея така, че да остана в сърцата на хората. Помагам. Обичам. Когато се налага мразя.
Мразя и себе си в моменти, когато съм прекалено добра. Дотолкова, че изглеждам глупаво и позволявам на хората да ме манипулират.
Щастлива съм, но и много тъжна понякога. Често. Тогава обичам да съм сама. Да се наслаждавам на депресията си. Да не правя нищо и да ям шоколад. Обичам шоколад.
Алергична съм към безинтересни личности. А истинските хора са толкова малко. Наистина жалко...
Обичам естествени, искрени хора със също така естествена усмивка и искра в очите. Хора които са борбени и се борят с всички сили да бъдат уникални и да не позволяват да бъдат унифицирани.
Умея да мълча и с мълчанието си да казвам много. По мой си начин. Не обичам да премълчавам истината. Понякога на много хора не им понася. Често. Не ми пука.
Може би защото истината ми почти винаги е различна от всеобщата.
Агресивна съм, но в добрия смисъл на думата – не се бия с хората. Не умея. За сметка на това удрям с думи. Силно. Болезнено.
Обсебваща съм, защото съм различна. Карам хората да търсят разликите ми с останалите жени, които познават. Не приликите.
Не обичам да ме командват. Обратно на това обичам да командвам.
Страстта ми е да организирам. Макар и рядко да се случва. Няма какво. Няма кого.
Идеалистка съм.
Човека до мен... - не го търся, той ме открива сам, аз само преценявам дали това е ТОЙ... И все пак искам това да е човек, умеещ да използва мозъчните си клетки пълноценно. Приемащ живота на моите честоти.
Човек, който да ме пази. Да не ме изпуска. Да ми се възхищава. Да се справя с мен. Да ме заслужава. Да ме цени. Да ме кара да се усмихвам. Да се смея.
Да не ме кара да плача. Мразя сълзите. Може би, защото аз самата плача понякога. Често.
Обичам хубавите книги. Слънчогледи. Мириса на морето и шума на вълните. Да плувам срещу залеза, сякаш мога да го стигна. Да тичам сред природата. Чувствам се свободна. Чувствам, че мога да полетя. Обичам да слушам песента на птиците. Да гледам звездите, легнала в тревата. Да тичам под дъжда. Обичам...
Понякога ходя на църква. Често. Не за да се моля. Не за да мисля. По - скоро за да спра мислите си.
... В началото винаги е лесно. Когато си дете, няма нещо, което да те спре да се радваш на живота. Само че истинският живот започва малко по-късно...
***
Способността да различаваш доброто от злото като по-голямата част от това добро определяш като зло, да не вярваш на никой и в нищо те прави песимист, но песимистите са по-силни от останалите.
Смея смело да твърдя, че всичко около нас е една проста материя, а ние просто един експеримент.
Към тези, на които съм позволила да се докоснат до мен мога да съм жестока мога да бъда истинска.
Любовта не е за всеки, затова не обичам пожарите, те изпепеляват и след тях не остава нищо освен въглени, които да тлеят вечно и да напомнят за пожара докато бавния огън гори дотогава, докато някой не го загаси целенасочено.
***
Приятелю мой, аз не съм какъвто изглеждам. Външността е само дреха, която нося: дреха, грижливо изтъкана, за да ме предпазва от твоя напор, а теб - от моето пренебрежение.
Моят Аз, приятелю, обитава дома на тишината; и завинаги там ще остане - незабележим, недостъпен.
Недей да вярваш ни на думите ми, ни на делата: думите ми са просто екот от собствените ти мисли, а делата ми — собствените ти сбъднати надежди.
Когато ми казваш: „Вятърът вее от изток", аз ти отвръщам: „Да, от изток вее" - защото не ми се ще да узнаеш, че духът ми досяга не вятъра, а морето.
Ти не можеш да проумееш мореплавателните ми помисли, а и аз не желая да ги проумяваш. Искам да бъда сам в морето.
Когато при теб е ден, приятелю, при мен е нощ — дори и когато говоря как пладне танцува над хълмовете, или как теменужен здрач се спуска над долината. Ти няма как да чуеш песните на моята нощ, нито да съзреш полета на крилата ми към звездите - а и аз не ще ти позволя нито да ги чуеш, нито да ги съзреш. Искам да бъда сам с нощта.
Когато ти се извисяваш в твоя рай, аз слизам в моя ад; дори и ако отвъд непреодолимата бездна ти ми извикаш: „Спътнико мой, друже мой!" - аз ще ти отвърна: „Спътнико мой, друже мой." Не ще ти позволя да видиш моя ад. Пламъците му ще обгорят очите ти, а димът ще опали ноздрите ти. Премного милея за ада си, та да те пусна там. Искам да бъда сам в ада.
На теб са ти свидни Истината, Красотата, Правдата — а аз, от обич към теб, ти казвам, че е хубаво и благотворно да са ти свидни те. Ала дълбоко в душата си се присмивам на любовта ти към тях. И ми се ще да потуля присмеха си от твоя взор. Искам да се смея сам.
Приятелю мой, ти си добър, предпазлив и мъдър - нещо повече, ти си съвършен! И азсъщо ти говоря мъдро и предпазливо. И освен това съм безумец. Ала прикривам безумието си. Искам да бъда безумен сам.
Приятелю мой, ти не си ми приятел - как да ти го внуша? Моят път не е твой път, при все че двамата крачим заедно, ръка за ръка...
***
- Един ден видях как слънцето залязва четирийсет и четири пъти!
И малко след това добави:
- Знаеш ли... когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези...
- Значи през онзи ден с четирийсет и четирите пъти си бил много тъжен?
Но малкият принц не ми отговори.
(из "Малкият принц" - Екзюпери)
*** Висока съм 166 см.,тежа 44 кг.,имам Кестенява коса и Кафяви очи
Изпратете този профил на вашите приятели:
Коментар: :))
вСеКи,кОйТу тИ кАжИ...чЕ нЕ тЕ обИчЪъ..знАй,чИ е ЛъЖаT..сАмУу зАвиждЪ зЪ тФойТъ кРаСуТъ..зА тфА мНоу дА нЕ тИ ПуКъЪъ..кЪртИш..ФуЛл рЕспЕкТус оТ мЕнE
Пишете ми
34%
