Помогнете да запазим този сайт чист и реален! Ако мислите, че тази снимка е неподходяща кликнете тук
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА МЕН
Животът е ледена крепост от, която няма измъкване и ти си в центъра й. Всичко е като огромен лабиринт и ти трябва да намериш Изхода. Всички Изходи си приличат. Виждаш Светлината и мислиш, че си успял да избягаш, но НЕ! Отново си сгрешил и отново сломен се връщаш в началото на всичко. Надеждата че ще успееш започва да гасне...И така хиляди пъти.
Опитваш се да не се предаваш, но често лутането те уморява, отчайваш се и се свиваш сломен в някой студен ъгъл и започваш да плачеш неспирно молейки се за Края. ..
Търсиш причина да продължиш напред и намираш! Сещаш се за хубавите неща които в крайна сметка са просто мечти и неосъществени желания... Но именно те ти подават ръка за да се изправиш и отново да продължиш напред малко по - силен и уверен, че този път ще успееш да Избягаш.
И когато за пореден път Светлината проблесне в очите ти, когато усетиш малко Топлина и протегнеш ръка към Щастието и Свободата, Студът те грабва и отново те прегъща с ледените си ръце. За пореден път разбираш, че това пак е грешния път...
Луташ се с месеци в Ледения Замък... Вече започваш да свикваш. Бориш се, но си Забравил за какво. Свикнал си! Осъзнаваш, че лош или не, това все пак е твоя свят и въпреки силата на Болката и Мъката, ти си техен Господар. Вече не вярваш на почти нищо от това, което си Обичал и на, което си вярвал. Мислите, които са ти подавали ръка вече не са толкова силни. В обруленото ти сърце е останало само това, което силната Вихружка не е помела. За сега...
Ставаш по - устойчив на проблемите. Вече малко неща са достатъчно силни, за да те наранят. Дори спираш да търсиш Изхода, защото сега не боли. И само от време на време се сещаш за Светлината и Топлината за, които си плакал и молил свит в студения мрачен ъгъл...
И така едва ли не се превръщаш в това срещу, което си се борил толкова много време. Докато в един момент не се сещаш за всичко, което е Било, за хилядите спомени, всички хубави и лоши моменти, възходи и падения. Съзнанието ти спира върху Човека за които си мечтал... Болката се връща по - силна от всякога и мисълта за Невъзможната Любов кара сърцето ти да се пръсне на хиляди парченца, които се разпиляват по света...
Ледения Замък се превръща в твоя Дом. Ставаш негово подобие - Леден, Празен и Безчувствен... Но и Негов Господар. Помниш, че някога си Обичал, но знаеш че сега е невъзможно. Това дори те озлобява понякога. Искаш да нараниш някой но несъзнателно нараняваш само себе си. Не усещаш болка. Вече нямаш сърце... Дал си го на злото. Надяваш се че частичка от него е паднала на хубаво, топло място. Променяш се с всеки ден... На мястото на топлото сърце вече има кубче Лед.. Превръщаш се в...
Снежната Кралица.. Висока съм 174 см.,тежа 54 кг.,имам Черна коса и Черни очи
Изпратете този профил на вашите приятели:
Коментар: ;))
Ti si edin naistina dobur i svesten chovek.. Na teb vseki moje da se doveri bez strax, che shte go predadesh.. Radvam se, che imam udovolstvieto da te poznavam.. I bez da se zamisliam kazvam, che si nai - dobrata priatelka;)) {}
Пишете ми
57%
моите любими песни
