Помогнете да запазим този сайт чист и реален! Ако мислите, че тази снимка е неподходяща кликнете тук
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА МЕН
Твърде много болка има на този свят!
Тя те гледа от всеки ъгъл на улиците и те моли да я приютиш. Виждаш я в очите на минувачите, тържествуваща заради победата си, среща те, когато най-малко нея очакваш. Тя е навсякъде. Но става наистина страшно, когато намери за обежище твоето сърце. Оттам трудно можеш да я изгониш.
Толкова хубаво е да я усещаш, когато тя се казва Любов, Приятелство, Доверие... Всичко е наред и ти не подозираш, че вълшебният свят, в който си попаднал, може да се окаже ад, че звездите горе на небето, които сега докосваш, може да те пратят право надолу, в бездната. Там, където за слънце ще имаш тъмнината, за звуци ще имаш плача, а горчивите сълзи ще бъдат водата...
Тогава вземаш категорично и недвусмислено решение. Никога повече да не бъдеш мамен, никога повече да не приютяваш болката в сърцето си, никога повече да не й позволяваш да прави каквото си иска с душата ти - никога повече да не вярваш на Любов, Приятелство, Доверие... Затова променяш нещо в себе си. Добавяш нещо - една броня. Тази броня използваш за защита - тя огражда сърцето ти. Опустошеното вече сърце, доколкото можеш възстановяваш и след това - стоманена обвивка, тя не пропуска болката в сърцето!
Защо не се замислиш само за миг?
Тази крепост, в която поставяш сърцето си, няма да позволи болката да навлиза отново. Но щастието и радостта също няма да могат да проникнат вътре и да стоплят скованото, почти каменно сърце... Какво представляват бронята, която покрива сърцето ти, и крепостта, в която пазиш душата си? Та те те променят изцяло. Вместо да ти помагат, те всъщност не те ли отдалечават все повече и повече от живота? Та ти вече си безчувствен...
Замисляш се, нали?
Може би само хората, които истински обичат живота, ще рискуват. Нима не си струва да те боли, ако преди това си бил щастлив, нима не си струва да страдаш, ако знаеш, че след това ще се усмихнеш? Нима е без значение за теб, че си докоснал звездите, въпреки че си се опарил?
И ти искаш да бъдеш щастлив, нали?
И знай, че колкото повече удари получава широко отвореното ти сърце, то толкова по-издръжливо става. Искаш да се усмихваш, да обичаш някого, да имаш приятели - на това е способно само незащитеното сърце...
Не се опитвай да защитиш сърцето си. Позволи му да живее!
@@@
"Наскоро в разговор описвайки един специален за мен мъж казах, че ми гали сетивата….а приятелката ми отсреща - леко учудена - какво е това?!? Обясни ми?
Това е опита ми за обяснение:Ами то галенето на сетивата се чувства и трудно се обяснява-обаче за теб-ще пробвам. Нали знаеш, че трудно ти отказвам
Първо зрението - Галят ми очите определен тип мъже. Като започнеш от начина, по който изглеждат и се движат и стигнеш до това как ме гледат. Потапянето в погледа отсреща е ….ммм…ти му казваше секс с очи. Аз го наричам - осъзнаването на копнежа да притежаваш макар и за миг този отсреща. Да се увериш, че не само очите му те карат да настръхваш докато пълзят по теб, но и ръцете му го могат . Понякога усещането за погледа отсреща е почти осезаемо, физическо….все едно падаш и очите му те подпират…
И така на второ място идва допира - има хора, които не ми галят очите, но умеят да докосват. Просто сякаш са изкарали картографски курс и знаят всички местенца по кожата ми, които ме карат да настръхвам и простенвам.
Следва слуха - сигурно ти се е случвало да попаднеш на някой с такъв глас, че в определени моменти просто ти е все тая какво ти говори - само да не млъква.Усещаш как тембъра му почти физически се стича и увива по теб. Гласът е като камшик на звероукротител - може както да напътства и показва правилната посока на движение, така и да наказва .От още по - голямо значение са думите. Ако саундът не е на перфектно ниво, но пък човека знае всички правилни думички, за да ти каже неща, които може би и преди си чувала, но за първи път докосват съзнанието ти и ги разбираш и усещаш наистина значението им - ето ти и погалването на сетивата.
Вкуса - това е като да се чувстваш като в пустиня и единственото, от което да имаш нужда е дъжд…да знаеш, че само изпивайки влагата на устните му, ще победиш жаждата.
И не на последно място мирис - сигурна съм, че има аромати, които те карат да настръхваш. Понякога просто полъх на нещо познато те кара рязко да се обърнеш и да прошариш с очи из тълпата търсейки обекта , който е погъделичкал сетивата ти. Обичам да нося дрехите на тези, които обичам. Като малка сутрин отивах да “открадна ” възглавницата на мама след като стане от леглото и си доспивах на нея потънала в аромата й. Като поотраснах си умирах да нося ризите на гаджетата, когато ги няма и да оставям миризмата им да ме обгърне, все едно са тук и обвиват ръце около мен." Висока съм 174 см.,тежа 50 кг.,имам Кестенява коса и Кафяви очи
Пишете ми
35%
