Помогнете да запазим този сайт чист и реален! Ако мислите, че тази снимка е неподходяща кликнете тук
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА МЕН
Аз съм депресивна натура, често изпадам в меланхолични настроения. Регистрирам се в този сайт, защото съм самотен и най-вълнуващото нещо в живота ми е да попълвам регистрации в сайтове за запознанства. Не бих искал никой да ми пише, защото аз съм много скучен човек, не се забавлявам, нямам приятели нито дори познати. Колкото повече опознавам хората - толкова повече се привързвам към компютъра си. Всичко е толкова мрачно в моя свят, мисля че започвам да оплешивявам, а вече имам коремче, пуша много...не, не ми пишете.
...Преди три дни вятарът довя едно листо на моята тераса, аз го оставих на пода, там където беше паднало - през следващите дни го наблюдавох как загнива. То беше продълговато, месесто с остър връх, ввероятно от някакво растение с което обитаващите панелтите джунгли обичаха да разкрасяват уродливите си сиви тераси. През първата нощ наблюдавах застиналото на пода листо и си мислех:"Защо е дошло да умре при менДали е знаело, че аз нищо не ще сторя да прекратя агонията му - аз просто ще наблюдавам как то умира! Зантерисован бях само от въпроса, каква е причината то да умре при мен. Бях довел до съвършенство уменито да гледам разрухата около мен...безболезнена апатия. Нещата се разлагаха, а аз виждах съставните им части - не изпитвах нищо. Сега наблюдавах още една смърт. На втората нощ то беше променило цветът си на много, много светло жълто, замислих се дали това е цветът на неговата смърт. Всички неща си имат техен собствен цвят на смъртта. Дори в светът на хамелеона (моят свят)промяната спира с последния цвят - който аз наричам "вечен" Забавлявах се известно време с получаващата се ирония от противоречия. Промяната спира, цветът на смъртта е знак. Моето листо, наричам го "мое", защото то ме избра да умре при мен - сякаш за да попълни списъка на нещата с които щях да се разделя. Същата нощ прекарах легнал до него, опитвайки се да усетя неговият мирис на смъртта, убеден бях, че в момента цялото пространство е наситено с тази миризма - ала моите сетива неможеха да усетят нищо. Милион пъти съм се опивал да си представя тази миризма. А някъде, някой в този момен крещи, защото неможе да си поеме дъх от нея. С всеки нов нюанс този някой разбираше, че още едно създание спира да се променя. Поставяйки се мисренно на негово място, почти си предсавях какво еда усещаш, че стъпваш върху нея, движиш се в нея. Тази нощ прекарах до него, но не го докосвах; не съм се хранил от два дни оставях само за да се измия. Напоследък немога да спра да се мия, а когато започна от ръцете изведнъж изпитвам непреодолимо желание да се намокря целия, пълня шепите с вода и обливам главата си, но чувството се засилва. Болезнено е , неуспявам да сваля дрехите си от бързинато да влезна под течащата вода. Не се чувствам мръсен, искам само да усещам течащата вода по тялото си, харесвам натиска на водните струи по кожата си... Висок съм 170 см.,тежа 80 кг.,имам Черна коса и Кафяви очи
Пишете ми
50%
