Помогнете да запазим този сайт чист и реален! Ако мислите, че тази снимка е неподходяща кликнете тук
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА МЕН
Здравейте!:)Незнам доколко написаното тук се чете, но от уважение към себе си и всички вас реших да отделя време и да се постарая да се представя по някакъв начин, макар и незадоволителен. Малко ми е трудно да се представя чрез думи, защото смятам, че истинската си същност човек проявява в процес на взаимодействие с хората и с всичко останало около него. Не мога да кажа какви качества притежавам като личност, защото те са въпрос на индивидуална оценка. Но пък мога да споделя с вас част от биографията си, както и начина си на мислене, може би под формата на послание.Впечатленията и изводите оставям на вас:)
Аз съм едно обикновено момиче, което имаше щастието да отрасне в едно красиво селце в близост до Своге. Животът на село е много по-различен от този в големия град и само хора, които са отраснали там, знаят за какво точно говоря. Този живот ме е лишил от много неща, но пък ми е дал други, които са безценни.
Средното си образование получих в столичния ТО "Княгина Мария Луиза", а в момента завършвам висшето си образование.
Смятам, че е излишно да давам описания от рода: обичам да се забавлявам, обичам приятелите си, мразя лицемерието, лъжите, интригите...Че кой нормален човек не обича да се забавлява и кой нормален човек обича лицемерието...
За себе си мога да кажа, че светският живот, скъпите вещи под формата на дрехи, бижута, коли и т.н. са далеч от моята същност и не се стремя към тях, просто не са цел № 1 в живота ми. Жалко е това, че все повече хора се стремят единствено към тях, смятайки, че имайки власт и пари имат всичко. Е, аз не мисля по този начин и не искам да имам всичко това. Просто защото цената, която трябва да платя ми е прекалено висока. Да, всеки човек се стреми към успех и благополучие, но важно е и това как го постига и каква цена плаща за него. Именно затова уважавам хората, които изкарват прехраната си честно и не ги е обсебила грандоманията. Надявам се да не засегна някого, защото останах с впечатлението, че доста от хората тук акцентират на материалното – например в своите снимки. Във връзка с това искам да кажа, че по принцип гледам снимките, за да добия представа за външността на човек (по-точно – за неговото излъчване), а не да гледам например изложение на автомобили; ако имам интерес към тях, ще вляза в съответния сайт. По-важно е това, което е вътре в теб, а не материалното до теб. Дано не бъда погрешно разбрана. Всеки има място под слънцето, всеки има правото да прави това, което иска и да живее и изглежда по начина, по който желае. Може би тук е мястото да кажа, че все по-често оставам с убеждението, че взехме да разбираме малко изкривено тази свобода. Взехме да правим наистина само това, което на нас ни харесва, без да се замисляме какви последствия носи след себе си то за останалите хора и за всичко останало. Забравяме това, че не сме сами на този свят, че този свят съществува на основата на взаимодействие и зависимост. Сещаме се за другите, когато ние имаме нужда от тях, а когато те се нуждаят от помощ – нас ни няма (да не говорим за по-лошия вариант – фалшивата заинтересованост). Вече е модно да бъдеш „различен”, но какво всъщност означава да бъдеш различен? Всеки един от нас е една малка вселена, индивидуалност, така че всяка една личност е различна, тя не може да се повтори, а не е и необходимо. Да си различен според моите виждания не означава да изкривяваш същността си в името на това да бъдеш „различен”, а точно обратното – да живееш в хармония със себе си, да живееш пълноценно и продуктивно, като по този начин реализираш себе си. Тоест – „правя това не защото е общоприето, модерно или социализиращо, а защото изпитвам вътрешна потребност да го направя”.
По принцип не обичам да изказвам крайни мнения, с които да се правя на много компетентна; старая се да говоря от собствен опит, а не от общоприетия. Човек няма как да знае всичко – цял живот се учим и си отиваме от този свят, осъзнавайки, че ни се живее още, което означава, че не сме открили всичко в него (поне така мисля). Ще си кажете – „Това е човек без лично мнение и без позиция”. Всвоя защита ще кажа следното – Не, това е човек, разбрал, че е невъзможно и излишно да слагаш рамки и да категоризираш. Лесно е да осъдиш някого, по-трудно е да го разбереш. Важно е да разбереш мотивът и причината за съответното действие, ситуация, поведение, след което да си правиш извод и да даваш оценка, (но да не забравяме и това, че те пак ще бъдат пречупени през призмата на нашия личен светоглед). Всеки един живот е различен – едни хора познават мизерието, други – охолството; едни задоволяват потребностите си чрез финикийските знаци, а други – чрез сърдечен жест. Затова много е важно да осъзнаем, че едно нещо, за да е това, което всъщност е, отговорност носи не само то, но и всичко, до което е имало възможност да се докосне, да се сблъска и да се пребори. Следователно, струва ми се, трябва да бъдем по-толерантни един към друг. Това не означава, че трябва да се обезличаваме и да се съгласяваме с мнението на другите хора, а да бъдем достатъчно силни да го приемем.
Във всеки един човек живее и доброто и злото, но в различни съотношения, разбира се. Нека правим така, че нивото на доброто да застава над това на злото. От нас зависи:).
Времето, през което сме на този свят е прекалено кратко, за да го пилеем седящи на едно място, обвинявайки, негодувайки, мърморейки и т.н. Нека живеем истински, да изживяваме пълноценно всеки един миг. Необходимо ли е да загубим нещо, за да го оценим. Нека ценим всяка една минута живот и всяко нещо, което е около нас, защото не се знае кога ще ги изгубим, а тогава ще ни връхлетят закъснелите угризения на съвестта за това, че не сме дали достатъчно от себе си. Нека се обичаме, да даваме любовта си на хората, не на един определен човек, не на конкретни хора, а на всички. Защото именно любовта ни кара да се чувстваме живи. Тя е нещото, което ражда красота, тя е нещото, което осмисля съществуването ни. Именно затова съм щастлива. Когато видя срещу себе си усмивка, щастието ми става двойно, а пък ако и аз спомогна за нея, се чувствам тройно по-щастлива :). Едва ли с написаното дотук съм ви накарала да се усмихнете, но от сърце ви желая един ден, пълен с усмивки и последван от още безброй такива :).
P.S:Тези редове не са достатъчни, но за тази цел са дори много, затова смятам да спра дотук. Спрях се на това съдържание (послание), защото смятам, че преди всичко трябва да бъдем хора, носещи човешкото в себе си, да освободим съзнанието си от предразсъдъци и негативизъм.
Човек цял живот се учи, не знам след време каква ще бъда, но за момента така мисля. Удоволствие ще бъде за мен да срещна съмишленици. Ако пък стоите зад друга позиция – ще се радвам, ако я споделите с мен :). Висока съм 162 см.,тежа 48 кг.,имам Кестенява коса и Пъстри очи
Изпратете този профил на вашите приятели:
Коментар:
mila kak da te ka4a kakto statoqta do koqto si si napravila snimkata :p
Изпрати ми спешно съобщение
Пишете ми
47%
