Помогнете да запазим този сайт чист и реален! Ако мислите, че тази снимка е неподходяща кликнете тук
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА МЕН
По онова време всичко беше голямо.
Прекарвахме си дните в големи университети, а нощите в големи апартаменти. Имахме големи желания, големипредци, големи претенции, големи надежди. В разговорите ни най-често повтаряните прилагателни бяха „огромно” , „колосално”, „грамадно”, „грандиозно”. Въобще нещо средно между супер и върха.
Може би самите ние все още не бяхме пораснали.
Големите политици поръчваха големи строежи, други пък, малко по-надясно върху картата на Европа, извършваха големите промени. Големите ни духовни пориви бяха заплашени от големи епидемии.
Голям страх ни тресеше да не би всичко да завърши зле.
В резултат на нас ни се щеше да живуркаме на дребно.
Помня, че много се шляехме.Имаше дъждовни следобеди(сякаш има слънчеви в Германия), през които наминаваха приятели. Имаше и събирания с момичета, които дишаха. Ясно можеше да се види как въздухът изпълва дрововете им, издува гърдите им, а после излиза през ноздрите им. На мода бяха карираните шалове и постмодерният нихилизъм.
На масата в стаята имаше ваза с лалета и бутилка Havana Club.
С една дума, нямаше от какво да се оплачем.
Имаше го и Крис.
Крис беше висок метър и седемдесет и шест.
Крис по цял ден дъвчеше дъвки Orbit .Крис се събуждаше към обед. Крис се влюбваше на четните дати и искаше да умре на нечетните. Крис ухаеше на “Electric” на Celvin Klein и всеки ден си лъскаше обувките. Крис четеше Spiegel, Труд и Стандарт. Крис пътуваше до Испания и Португалия. Крис пиеше ром с приятели и бяло вино с приятелки. Кристанцуваше на леглото, когато беше щастлив. Крис се мислише за особняк, но това не му пречеше да си чопли носа в компания.
Крис обожаваше големите реки, които минават през големи градове: Темза, Рейн, Дунав. Крис слушаше рап. Криствърдеше, че не понася кича, но често намираше убежище в игрите на думи. Крис все не можеше да хване такси и постоянно закъсняваше за срещи. Крис беше непоносим.
Крис обичаше целият свят.
Крис беше грозноват.
Всичко това го знам, защото Крис, това съм аз.
Точно така, аз съм Крис. Крис като Кристиян, макар и нямащо нищо общо с Тодор.
На почти 22 години съм и е 2 и 10 след полунощ. (Всъщност съм седнал следобяд в Sky Beach, на последният етаж на една сграда, покрита с пясък и палми и преписвам снощните си излеяния). Животът на човек е съставен от цифри и букви, като поредица от телевизионни игри. Първо „Вот на доверие”, след това „Сделка или не” и ако всичко мине добре, накрая „Минута е много”.
И така, висоък съм метър и седемдесет и шест, а тежа едва 58 килограма, което ще рече, че съм кльощав. В сравнение с мен дори и боксьор лека категория изглежда като сумист. Единствената миутеха е средно голямата ми пишка. Гол предизвиквам само скръб и жалост. Костната ми система е ясно очертана като на скелет в кабинет по анатамия. А всъщност ям много. Изглежда всичко е въпрос на метаболизъм. Грях би било да се оплаквам: сега на мода са анорексиците и толкова по-добре за мен.
Крис обичаше купоните. Всъщност за това той няма почти никаква вина, понеже всичко живо край негот търси само забавленията и открай време му втълпява, че купонът е най-важното на света. Понякога всички тези вечерни събирания му се струват безкрайно тъпи, но и през ум не му минавада пропусне някое от тях.Ако го накарат да избира между хубава книга и бутилка ром, няма да се поколебае нито за миг, и ето че върху ризата му се появяват петна, от онези, които трябва да се третират със специален перилен препарат.
Той, разбира се, има и други интереси. Колекционираше някога монети, сега- песни на Ерика Баду и Шаде. Изучавал е освен това и политически науки, PR и малко право. Би било пресилено да се каже, че Крис учи само за да угоди на своите родители: та той си нямаше ни най-малка представа какво го очаква в Германия. Престоят му във сферата на висшето образование се обяснява с явния стремеж да отложи колкото се може повече навлизането в Реалния Живот. Не вярвайте много на притежателите на куп дипломи, статистиката сочи, че по-мързеливи от тях няма.
След преходната възраст дойде ред на прехода към едно друго общество; детските клубове и безкрайните вечери по пейките, придружени с много марихуана и алкохол отстъпиха място на лишените от всякакъв интерес нощни клубове. Излизайки от едно белязано от плахост юношество, той без никакъв преход навлезе в най-повърхностнито от всичко общества- немското.От толкова купони, където никой не купонясва и излети, на които никой не излиза той скоро научи правилата на добрите обноски, първото от което е пантонимата.
Пантонимата на ума, пантонимата на веселието, пантонимата на свалката. Стига да играеш без грешка ролята си в подобен фарс, и да спазваш необходимата дистанция, значи си готов да посрещнеш всякакви беди. Крис завиждаше на онези, които нямаха подобен тренинг: на тях им се налагаше цял живот да бъдат Истински. Каква досада!
Постепенно театърът на неговите безчинства се разпостря до купоните следобяд, клубовете след полунощ, коктейлите след една Пеперуда, галавечерите след провал, обиколките по кръчмите след след изпити и закуските след запой. Започна да минава за специалист, до когото редовно се допитват къде да отиде човек и как да се решат личните проблеми, без самият той да има идея как да оправи личния си живот. Родителските джобни пари не бяха достатъчни за подобен начин на живот и се наложи да продава знанията си на някакви фирми. Така, докато госите се напиваха, той поне имаше оправданието, че на него му се плаща, за да не бъде там.Твърде удобна самоизмама: внимание, зад една пантонима може да се крие друга.
Животът може и да е празник, но Крис така и не можеше да повярва, че празникът може да запълни цял живот. Но той се лъжеше- само на половина...
Нощем хората се потят:от тях потта се лее. Ръцете им са мръсни, ноктите черни, бузите зачервени(особено при германците), чорапите свлечени, вратовръзките усукани. След един час , прекаран в нощен клуб, и най-красивото момиче на света не може да бъде отличено от бармана. Как съм могъл да изтърпя толкова подобни нощи ?
Понякога, след като се прибирах, се опитвах да направя сметка колко и какво съм изпил през дадената вечер. Седем пътиCuba Libre, бутилка вино, още седем Cuba Libre(за симетрия), две водки и половин изшмъркано шишенце попърс. Това беше средната доза. За щастие у дома ми ме чакаше Ерика за да ме преспи.
Може би ще си помислите, че хуля онова време, но нищо подобно. Имаше много хубави моменти, когато животът изглеждаше много лесен, витален и розов. Ако гледа отстрани, човек не може да го разбере, трябва да се изживее...
Днессъм наясно, че никога няма да обиколя целият свят(с изключение на Йю Йорк, Токио, Богота и Копа Кабана), никога няма да стана номер едно в топкласацията, никога няма да стана президент, никога няма да се самоубия, никога няма да ме вземат за заложник в самолет, никога няма да се пристрастя към хероина, никога няма да стана диригент на симфоничен оркестър и никога няма да бъда осъден на смърт.
Днес съм наясно, че ще си умра от естествена смърт(свръхдоза бургери или мозъчен инсулт).
С времето се се превърнахме в пресмехулници. Междувременно мечтаехме за живот на яхта, където щяхме да се излежаваме в шезлонги на слънце, да пием дайкирита с ягода в компанията на манакенки. Или пък се виждахмев нюйоркските бордеи да правим кариера като писатели-клошари и да се друсаме с кокаин на партита на M&M Management Group в Малта. На остров Гозо. Мечтаехме за безгрижен живот, по време на койтонямаше да се налага човек да прекарва дните си в някой офис, а след това да се прибира вкъщи и да гледателевизия. Животът на буржоазни паразити, на луксозни теористи, живот като на филм.
Всичко бе позволено, достатъчно бе да се качим в някое такси и да кажем с усмивка „наляво” или „надясно”.После заспивахме на задните седалки във влака и се събуждахме в Бон или в Берлин: мръснка хотелска стая, изцапани чаши по мокета, препълнени пепелници, романи на Бегбеде и Кастенада...
Все още се колебаехме между идеала на пълния разкош и аристократичната мечта да не претажаваш нищо, за да имаш всичко. Ние не бяхме хора на нашето време. Ако се окажехме в миналото, нямаше да бъдем хипитата през седемдесетте, нито юпита през осемдесетте. Бяхме обаче всичко в началото на новото хилядолетие.
На всеки ден от седмицата отговаряше десетилетие. Понеделник- контрабанда на малко наркотици от Melaten до Poststrasse, вечерен час в общежитието и сутеренни джаз-клубове. Вторник- открити коли, широки панталони, дълги коси, пиърсинги на езика. Сряда- ретро партита, черни чорапи, баровете на Цюлпихър. Четвъртък- индиийски коноп, комуни, комунизъм! Петък- модерна скука, изгладена яка и изолационна капсула. През уикендите се опитвахме да постигне невъзможното: да бъдем самите себе си, за да приключим тази, както някой бе казал, претъпкана година.
За нещастие много трудно понасяхме днешната печална младеж, мъчителната празнота на нейното битие и дух, нейното хленчене, нейната мрачна нова синтетична вълна, баналните й приказки, стереотипния й вид. За щастие имаше и лица, които радваха окото и сърцето.
Най-вече Тя. Да, точно така, Ти!
За щастие щяхме да остареем по-рано от предвиденото . За нещастие това щеше да реши проблема.
Когато всичко беше наред , танцувахме, за да понесем по-лесно печалното щастие(макар че няма нищо по-смешно от танцуващи мъже).Когато всичко вървеше зле, падахме и заспивахме върху неговите руини. Във времето на хаус музиката, на синтетиката, свят съшит от диджеи със странни имена, ние се опитвахме да наложим нови символи. Защото целият свят се беше превърнал в хаус-диск, водовъртеж от епохи, култури, езица, хора, малцинаства и жанрове, над които се извисяваше крясъкът на някоя девойка”оооо, йеееее”. Живеехме във времето на Вездесъщият Самплинг, на Колективния Мегамикс. Не, че е чак толкова лошо, само някой да ни беше казал кой е диджеят!
Самият азсе мъчех да водя живот в две други времена- алегро и ламенто, които се редуваха до изнемога. Хаус беше равносметката, алегро и ламенто- битка. Хаус беше съвременен танц, вградил в себе си елементи от миналото; а аз се мъчах да намеря неговата алтернатива.
Предпочитах Erykah, 2pac, Sade, Антъни Хамилтън, Моцарт, Бетовен и играта на шах, пред плоския електронен бийт... Висок съм 176 см.,тежа 68 кг.,имам Черна коса и Зелени очи
Пишете ми
53%
