Помогнете да запазим този сайт чист и реален! Ако мислите, че тази снимка е неподходяща кликнете тук
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА МЕН
...хМм неЩоо зА меН ... Не се вПечаТляваМ леСн0, нЕ хаРесВам префъРцуНЕни, НаДути, лигАви и МазнИ тиПове. Не сЪм ОзлОбенА-оБичАм ХораАа, оБщиТелна сЪм, н0 не искам дА мИ пишАт иДиоти и пр0стаци - нагледалА съм Им се...
ЖивеЯ си В моя свЯт и не ме интересуват правилата. Имам св0е виЖдАне зА нещАтА. ОтдАвАм се нА мАх зА приЯтЕлитЕ ми, тЕ са м0я жив0т...
ОбоЖаВаАамМ музИкАтА и тАнците. akY неЩу тЕ инТеРесУвА мИ пиШи ...
nA hOrA bEz sNimKi - NeoTgoWaRqM !!
nA hOrA nA pO 20 i vIs6E - Sy6To !!
6Tom Ne wI otGowOrQ - Zna4I nqMa i Da gO nApRaWq - tAkA 4E MOLQ, nEnAhAlstWaiTE !!
( Ne sYm NAdYtA, noO ne Me wPe4atLqWatE!! )
Хей, момче, сещаш ли се за шамара,
който ти ударих когато се опита да ме целунеш?
Сещаш се сигурно, беше прекалено, за да забравиш.
Хей, момче, сещаш ли се, когато ми донесе първото цвете - синьо беше
и ме подсещаше за твоите очи.
Но цветето падна.
Аз бях много тъжна,
но ти се усмихна и ми каза,
че ще ми донесеш много такива цветя,
но нито едно от тях нямаше такъв цвят,
които да напомня за твоите очи.
Хей, момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна,
а ти се дръпна и ми каза:- Мъничка, не те обичам вече,
обичам друга и няма смисъл да бъдем заедно.
Тогава те погледнах и казах: Сбогом!!!
Обърнах се и откъснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза.
Тогава усетих горчивия вкус на листото.
Мислех, че то ще намали болката, но тогава чух твоя топъл и нежен глас:
- Мъничка, може ли аз друга да обичам?
Тогава се обърнах и започнах да те целувам.
Колко беше мил света в тези ми мигове.
На другата сутрин отидох при теб, но ти бе блед, тъжен.
Не говореше... и когато поисках да си ходя ти каза:
- Мъничка, днес заминавам за Америка!
Може би повече няма да се видим.
Аз бях потресена от твоите думи!
На първо време си писахме, но после разбрах,
че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов.
В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка:
Да обичаш е също като песен да пееш, но няма песен без край!
Един ден, когато се върнах от училище видях писмо адресирано до мен
и веднага познах неговия почерк.
Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа,
както другите неотворени.
Двоумях се.
С треперещи ръце го отворих, в него пишеше:
Мъничка, на 12-ти вечерта тръгвам от Америка. На 13ти вечерта ще бъда в София.
Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш затвори слушалката.
Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както по-рано.
И кой казва, че няма песен без край ?
Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени,
а до нея е намерен вестник на 13-та страница на която пишеше:
.Самолет, който през нощта тръгна от САЩ до София, експлодира близо до Югославска граница.
Живи нямаоще не е открита причина за експлозията...
В допълнението на писмото е написано с кървави букви:
Да обичаш е също като песен да пееш, но няма песен без край... Висока съм 176 см.,имам Кестенява коса и Кафяви очи
Изпратете този профил на вашите приятели:
Коментар: MyY {{SUn}}
mYY suN-Ce .. :)) sUpelL ef-4e .. mNoy STabIlnA .. i MnoY zABvna.. s 4yvsTWo za HymoR .. i MnoGo VeSela..si4kO nAi e SybrAno v Neq.. aiDe mIme.. kYsmeT f si4ko0 {{}}
Пишете ми
33%
