За менДопустимо луд
Това го откраднах. Просто докато го четях ми звучеше като нещото, което винаги съм мислел но ме е мързяло да запиша :)
Джери бе мениджър в ресторант. Винаги бе в добро настроение. Винаги, когато някой го попиташе как е,отговаряше:
-По-добре от това не може да бъде.
Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата,и тръгна с него от ресторант в ресторант. Защо?Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него,за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.
Един ден отидох при него и го попитах:
-Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден,как успяваш?
Джери се усмихна:
-Всяка сутрин се събуждам и си казвам: днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо,си казвам: имаш два избора - да бъдеш жертва или да се учиш от ситуацията. Винаги избирам да се уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква,имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна.
-Но това не е всеки път така лесно - казах му аз.
-Напротив,лесно е - отвърна Джери,- всичко в живота се върти около избора. Всеки път,когато решаваш нещо,всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще протече живота ти.
Няколко години по-късно чух,че Джери е направил нещо,което е недопустимо в неговата работа: оставил отворена задната врата на ресторанта и влезли няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа,ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери.За щастие,бързо открили Джери и го закарали в болница. След дълга и тежка операция,той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е,той ми отговори:
-По-добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?
Отказах,но го попитах,за какво е мислил по време на нападението.
-Първото,което ми дойде на ума бе,че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха,лежейки на земята си мислех,че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея.
-А не те ли беше страх?
-Лекарите бяха страхотни,през цялото време ми повтаряха,че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата,се уплаших. Прочетох в очите им: "Той е мъртъв". Знаех,че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра,която през цялото време говореше с мен,за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен,й казах: „Към куршуми." Всички започнаха да се смеят. Тогава им казах: "Избирам да живея,моля ви,третирайте ме като жив,не като мъртъв."
Джери преживя благодарение на много добри лекари,но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих,че всеки ден имаш избор-да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо,което си е само твое и което никой не може да ти отнеме,е твоето настроение. А от това зависи всичко в живота да е по-лесно.
добро момче 
4есноказанонесесе6там 
