Помогнете да запазим този сайт чист и реален! Ако мислите, че тази снимка е неподходяща кликнете тук
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА МЕН
"По-добре кучка в чуждите очи, отколкото жалка лицемерка в собствените .. "
"Няма по-голяма награда от това да си влюбен и по-голямо наказание от несподелената любов"
[bY aiSy]
"Това, което ме ранява, но не ме убива ме прави по-силна, но не щастлива "
'Една секунда преди да се родя,
изгубих най-голямата си битка '
Регистрирах се, за да полафя с готини хора които не преценяват един човек само по външността му..
Ето го и по същественото (=
Както се вижда от снимката не съм нищо особено-едно най-обикновено момиче.Отдавна живееща в не така приятната реалносТ и търсеща изхОда от нея.
Мм когато имам свободно време обичам да пиша-това е моето хоби.Държа адски много на приятелите си /може да са малко, но знам, че мога да им се доверя/, ако ги нямаше и живота ми нямаше да има смисъл.
Не харесвам надутите, превзети и лицемерни хора.Старая се винаги да бъда откровена с всички макар това понякога да не им харесва.
Не съм човек на риска. Винаги залагам на сигурното макар понякога да е трябвало да рискувам.Никога НЕ съжалявам [!]
"Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му "
Оскар Уайлд
"Приказка за стълбата "
"Кой си ти" - попита го Дяволът.
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя!О, колко грозна е земята и колко нещастни хората
Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци.Той стоеше пред стълбата -висока стълба от бял мрамор с розови жилки.Погледът му бе стрелнат в далечината, където като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията.Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи.Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон.Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, всякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи.Гледаше и се усмихваше.А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста.Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие.
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя!О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората!О, Вие, там горе, Вие"
Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
"Вие мразите ония горе? - попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.
"О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя, зарад моите братя, които имат лица жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици!Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им!Аз ще отмъстя за тях!Пусни ме
Дяволът се усмихна:
"Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам
"Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупяАз съм беден дрипав юноша Но аз съм готов да сложа главата си
Дямолът пак се усмихна:
"О, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си
"Слуха си?С удоволствие Нека никога нищо не чуя, нека"
"Ти пак ще чуваш!-успокои го Дяволът и му стори път Мини
Момъкът се завтече, изведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
"Стига!Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя
Момъкът се вслуша.Странно:защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят . - И той пак се завтече.
Дяволът пак го спря:
"За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти
Момъкът отчаяно махна ръка:
"Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя.
Дяволът:
"Ти пак ще виждаш Аз ще ти дам други, много по-хубави очи
Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни:
"Виж голите им кървави меса
"Боже мой! Та това е тъй странно, кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани, те са обкичени с чудно алени рози .
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп.Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове!Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе!Той ще отмъсти заради братята си!
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци
"Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало взимам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.
Момъкът махна ръка:
"Сърцето ли?Не!Това е много жестоко
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
"Аз не съм толкоз жесток.Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет!Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици
Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола.
"Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко
"Напротив - най-щастливият .Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
"Да бъде! Вземи ги
И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало.Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха.Той погледна пируващите князе, погледна долу, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му:то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
"Кой си ти?- дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
"Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя!О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!
Христо Смирненски
^^
Тази творба остави в мен силен отпечатък и когато имам свободно време обичам да я препрочитам ..
Доста накратко това съм 'Аз' ако някой иска да разбере още нещо за мен нека пише.Ще отговоря на всеки (=
И да не забравя ..
OnLy God Can Judge Me ! .. Висока съм 166 см.,тежа 48 кг.,имам Кестенява коса и Пъстри очи
Изпратете този профил на вашите приятели:
Коментар: Budi vse taka...
Mnogo gotin 4ovek koito vinagi moje da te nakara da se usmixne6.Tq e 4ovek na koito moje6 vinagi da raz4ita6 v kriti4ni momenti.Umee da izslu6va kakto i da dava suveti,s koito ne celi da navredi na nikoi za razlika ot po-golqmata "suriq" besni selski agrari.
Slsdur4e si e i v tova dve mneniq nqma.Za mnogoto vreme, v koeto mojex da kontaktuvam s neq se uverix v tova.Pojelavam ti vsi4ko nai-nai i....ostani vse takava, za6toto ti si edin mnogo umen, specialen i rqdko sre6tan 4ovek.