Нека тази нощ бъде наша,

щом луната се затича

и прогони вечерния мрак,

щом звездите засияят

и разпръснат златен прах.

Душа в душа да се проникнем,

като свято откровение,

очите да окъпем в нежност,

с тиха обич да се призовем.

И може би след миг... над нас,

пороят звезден ще ни връхлети,

с трепет истински в сърцето,

пръсти топли ще вплетем.

И тогава с любеща омайност

взаимно ще се покорим,

опиянени, тръпнещи, горящи,

в танца вихрен на телата ще се понесем.



Още коментари >