Помогнете да запазим този сайт чист и реален! Ако мислите, че тази снимка е неподходяща кликнете тук
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА МЕН
"Извинете, че живея,
че дишам и пея на глас
Извинете, че се смея и сякаш не съм като вас
И вашата рамка не ми е по мярка "
Един мой колега
взел много рано да лега,
а много късно да става
и разбрал, че остарява,
а си нямал другарка.
Чувствал се като угарка,
изоставена на паважа
и какво да ви кажа –
решил да вземе мерки,
защото я какви щерки
има майка България!
Че и за него – стария
ще се намери мома,
да не е сам у дома.
Но не искал от глезените –
с гривни до глезените –
бутикови лигли,
дето пърхали с мигли
и вдигали скандали,
че не им купува сандали,
и си веели гъзините
цял ден по магазините,
а запазената им марка –
кафенце с цигарка.
“Такива не ги трая –
казвал той – като тая,
с която излизахме лани!”
Не искал и дебелани –
по сто килограма –
от рецептите на мама
с пълни сили
всичко наизустили
и от всичко преяли;
гледащи сериали
и четящи сълзливи романи.
“Абе такива ги мани.”
Не искал и интелектуалки,
дето от малки
са толкова еманципирани,
че не купуват даже и сирене,
а ходят по конгреси
и не дават да се меси
никой в личната им свобода
и разправят – да, да, да –
наляво и надясно,
че всичко им е ясно
и със истински талант
ти цитират ранен Кант.
Да, такива психопатки
са си просто психо-патки.
А пък ще е твърде смело
да се задоми с жена от село.
Има доста много минуси –
скарате се – хоп - замине си,
а в добрите отношения
пък търпиш лишения,
‘щото новата ти гражданка,
ако и на село ражданка,
придобива бързо адски
темперамент селско-градски
и те прави на маймуна.
А пък нуждата му на
колегата била за дама.
И подал във “Лична драма”
кратичка обява,
и му оставало да се надява.
Текстът бил – цитирам:
“Готин, чувствен, дипломиран
и интелигентен романтик
(с малък лицев тик
от детинство още)
е самотен нощем
и си търси нежна дама,
за да бъдат вече двама.”
И добавил – няма как:
“С цел евентуален брак.”
Следвали координатите.
И зачакал резултатите –
ден, два, три, пет –
ама че проклет късмет…
Минал месец цял
и колегата проумял,
че тая работа не се прави
с обяви
и чрез други хора;
и с триста зора
поканил една позната
от махалата
на интимна среща
в кафенето отсреща
и после всичко разказ
със следната фраза:
“Разбрали се бяхме за седем,
отивам навреме и гледам –
нея още я няма,
но знам, че всяка мадама
ако е истинска – закъснява
и чакам, какво ми остава.”
Логика доста дълбока
(тя живеела през два блока)
и дошла в и дваесе –
добро закъснение – трае се.
Дори му се извинила,
а той усетил прилив на сила
и както се прави по срещи
взел едни да ги плещи –
каквото му дойде на ум
и сега съм му кум.
Та като не става
нещо с обява –
трябва инициатива,
че инак – отива.
Само преди да забравя
нека добавя,
че както подобава
все пак на обява
и тук не се минало без
какъвто и да е интерес.
Веднъж телефонът позвънил –
нежен, топъл и мил
прошептял женски глас:
“Отдавна търся човек като вас!”
Но колегата казал с насмешка:
“О, имате грешка!”
и ръката му даже не трепнала.
Но ако знаел коя е прошепнала
това изречение
едва ли така с отегчение
телефона щял да затвори,
а щял да говори, говори,
защото по апарата
му позвънила жената
на най-дръзките мъжки мечти
(за каквато всички мечатем почти).
Но прецаква се всеки, уви.
Се ла ви, се ла ви. Висока съм 158 см.,тежа 50 кг.,имам Кестенява коса и Зелени очи
Пишете ми
45%
