Добре дошли във психо-диспансера,
приятели тук всеки ще намери,
има "Депакин" и има "Котерпин",
има "Паркизан" за всеки кучи син!
Затворен си във бялата килия,
не знаеш Иван ли си или Илия,
блъскаш се безкрайно в меките стени,
а вътре някой в теб не спира да крещи!
Вечер лягаш,но не можеш да заспиш,
във ъгъла се хилиш и безсънен бдиш,
посрещаш утрото с кървясали очи,
тотално полудял си - разбери го ти!
Ден и нощ се сливат във едно,
защото няма и пукнато стъкло,
мечтаеш си със него да срежеш свойте вени
и със кръвта си после да напишеш SLAYER!
И щом накрая тихо скръцне вратата,
през нея невидим ще излезе Сатаната,
скрил сред мрак под черните крила
една изгубена във лудостта душа...
.......................................................
"Сянка на стената"
Как мога да обичам някого,
щом себе си дълбоко мразя,
щом час по час все тъй неистово
в смрадта на чувствата си газя?
Отдавна в мене няма никой -
завлече го след себе си скръбта,
защо те гледам зло,не питай -
замръзнали са устните в студа...
По стълбите надолу слизам
към Храмът на изпитите сълзи,
но страх ме е и там не влизам,
защото зад вратата чакаш ти.
Безсънен стена в тъмнината
с изтекли от очакване очи,
а сянката ти на стената
все тъй замлъкнала стои...
* * *
Как мога да повярвам в някого,
щом аз самият съм лъжа,
щом час по час все тъй неискрено
те гледам от стената и мълча...
|
|
