Сега слънцето блести високо във небето и единственото нещо което искам сега е само теб!Вятарът развяваше косите ми и галеше лицето ми вместо теб , тъй като теб пак те нямаше.Сълзите ми се стичаха по бледото лице и мисълта за теб обиваше всичко което ми причиняваше болка .Чувах веселия глас на птичките и безгрижния им живот, сега аз исках да съм на тяхно място , но не можеш, защото трябваше да се откажа от теб , а ти беше моя живот, беше водата която отпивам всеки ден, беше въздухът които дишах всеки ден , беше силата която ме караше да живеяИ все още си ...И ще продалжаваш да бъдеш , защото си!Вече се бях привързала толкова силно към теб че дори и смъртта не можеше да те изкопчи от мен.Сърцето ми биеше все по силно и по силно когато те видеше , всеки път чувствах топлината на тялото ти , щом докоснеше ръката ми , а усмивката ти ме караше да светя както слънцето та дори и по-силно от него.Погледът ти изпалнен с щастие и радост ми показваше колко значи за теб живота , а щом той означава за теб любов, то за мен не означава никак по -малко, а дори и повече!Но важното беше, че ти си моя живот и ако теб те няма , защо мен да ме има!Вече дори не забелязвах хората около мен все едно ти беше единственото същество освен мен на тази планета.Застанала на колене с наведена глава пред Господ съм готова да застана , стига някой да застане между нас.Мечтите ми бяха останали и останалото което оставаше бе да чакам ти да се сетиш за менНо дали не си ме забравил?! Лутам се на отсрещния бряг търсейки любовта или по-точно теб и никой не можа да ме спре освен болката която почувствах в сърцето си когато се замислих дали ти няма да избягаш от мен когато те открия или ще останеш със мен.Заета със своя бяг не усащах как бавно те губя , малко по-малко.Вече бях твърде слаба за да се боря със съдбата без твоята помощ.За мен ти беше един призрак от миналото , и същевременно дяволът от настоящето и не знаех кое бих продпочела да останеш.Заблудена обърнах гръб на хората които ме обичаха и имаха нужда от мен за да мога да ти покажа че има някой който да ти подаде ръка когато паднеш за да можеш да се изправиш.Но вместо ти да паднеш падналата бях аз ... ти се обърна подаде ми ръка погледна ме със съжаление , обърна гръб и си замина .Не можех да продалжа защото бях твърде уморена и тогава протегнах ръка към теб с последна сила и... Извиках името ти , но ти така и не ме чу, нито пък се обърна за последно сбогом и аз разбрах че си обичал твърде малко!
|
|
