Онзи, от радиото. Рядко се случва, обикновено е тип пенсионерски джаз - подобен на Ричард Клайдерман. Спаружен като миналогодишна ябълка, без жилки. Скрибуууц.
Днес е дъжд в едър план. Леко разсеян. Като февруари - аромат на мъзга и озон... Слушаш, кърпейки палтото си от облаци.
И е хубаво.
А защо го написах? Трябва да цопнеш в локва, за да го чуеш.
