Тази нощ аз те сънувах. Ти беше отново мой. Отново чувствах сърцето ти, слято с моето, да бие. Не зная, може би все още те обичам. Знам само, че бих дала всичко, за да изживея пак този чуден миг. Да, ти ще се усмихнеш презрително, ако чуеш това. Но няма да ме заболи. Зная, че никога не си ме разбирал, а и да искаш, не би могъл. Твърде различни сме. Не разбираше нищо в мен, защото не ме обичаше. Бях играчка за теб, нали? Но защо ли си спомням всичко това? Прекалено мъчително е, а и няма смисъл. Отдавна сме чужди. Толкова чужди, че когато се срещнем, не се поглеждаме.
... А теб боля ли те при раздялата? Винаги съм искала да разбера това. Но ми се струва, че ако чуя потвърдителен отговор, няма да се почувствам по-малко нещастна. Защото не искам да зная, че страдаш. Може би това е от любов, а? Да, прекалено силно те обичах, зная. Толкова силно, че ти не понасяше любовта ми. Тя ти отнемаше свободата, задушаваше те. Е, сега си свободен. А щастлив ли си?
Помня, казаха ми точно преди година, че си имаш вече друга. Ха-ха! В началото не повярвах. Струваше ми се невероятно. Та нали само седмица преди това ти ме уверяваше че ме обичаш, че не издържаш повече без мен. После дойде болката. Като си помисля само - толкова съм млада, а вече ме е страх от любовта. И за всичко си виновен само ти. Затова би трябвало да те мразя. О, да, аз често си внушавам, че те ненавиждам, но успявам само за кратко. Но нищо, всичко това е вече минало. Болката все някога ще утихне. А може и съвсем да изчезне. Дано. Важното е само да бягам от любовта. Когато усетя, че се влюбвам - изчезвам и край. Толкова е лесно. Та аз дори вече успях. А и защо ли ми е тази любов, когато тя прави хората нещастни?
|
|
