За менЕто с кого си имате работа:
http://www.youtube.com/watch?v=Pf41IbxzDO
Морякът Алмустафа бил натоварен с необичайно отговорната за човек като него задача да осигури с неговия кораб безопасния и сигурен преход на принцеса Фатима от Бахрейн до Абу Даби! В даден момент на инъче така спокойното пътуване из красивите води на персийския залив на борда протекъл следният диалооооооог:
- Ама Фатме! Ний тука сига кът сме саму двамата с тебе на тоз корап яниаз да взема ей тъй да та пригърна?!?
- А бе Алмустафа как тъй??? Ааип яни! (б.п. Срамота е!)
- Ееее Фатме! Ти пък сега!!! Ами само на майтап ма!
- Машалла! Щом е на майтап може!
Прегръщат се
- Ами Фатме ний тъй къкту сме са пригърнали яни... да взема аз такаааамалкууууи да та целуна а
- Ааааа бе Алмустафаааа! Аааа как така бе? Ааип яни!!!
- А ма Фатме! Каква срамута?! На майтап саму ма!
- Ееееее щом е на майтап може!
Целуват се
- Аааааа ма фатме! Ми ний тука тъй какту са прегръщами и целуамими дай да вземииим... да вземим яни да слезим долу в мойта кабина а???
- Амаааааан! А бе какво гувориш ти??? Как тъй???
- А ма как тъй! Ей тъй на - на майтап саму .
От там нататък какво се е случило не се казва щото ааип яни, но след като кораба пристигнал в Абу Даби на прощаване двамата си разменили следните комплименти:
- Ееееее Алмустафа! А бе ти си бил голям майтапчия бе!!!
- Оххх Фатме! Ама и ти бая майтап носиш!!!
ПРИНЦЕСИ!!! АКО НОСИТЕ НА МАЙТАП, ПИШЕТЕ МИ!
И все пак, за да не изглеждам твърде несериозен, нека споделя нещо доста лично с вас. На тази, за която е написано, така или инъче не и пука, но пък може би някой от вас ще го оцени:
Кажи!
На А.
Кажи ми, слънце мое! Кажи ми, о любима!
Кажи, че любовта ти не бе лъжа нетрайна.
Край мене самотата сега е тъй безкрайна.
Октомври тук е топъл, а в мен е вече зима.
Кажи любов! Кажи! Аз те моля на колене
със устни посинели, със пребледнели длани.
Кажи, че мойте чувства не са били пиляни,
че въпреки безкрая ти още вярваш в мене.
Че туй сърце бездомно, което на раздяла
при тебе го оставих затворено в черупка
със длани да го топлиш, та да не спре да тупка -
кажи, че ти е скъпо, не си го разпиляла!
Ах, моля те, кажи ми, кажи, че лоши думи
не са ти повлияли към мен да си тъй хладна.
Мълчанието твое е болка безпощадна
и бездна тишината копае помежду ни!
Бунтува се морето и с длани тъй студени
то тегли ме и шепне: "Моряко, забрави я
Но как да те забравя, щом в морската стихия,
щом в пясъка крайбрежен, и в палмите зелени,
и във небето мрачно, в мъглите, във пороя
аз виждам само тебе и само теб желая!
Кажи ми, ах, кажи ми, кажи ми най-накрая,
че още ме обичаш и пак ще бъдеш моя!
