Отиде си! Не каза сбогом! Погали ме с потръпваща ръка, която ме опари като огън и мълчеливо тръгна в ноща. Отиде си! А може би след малко сред уличка смълчана ще се спреш и ще се върнеш при мен, разплакана, измъчена от болка и копнеж. Върни се! Аз с любов ще те погледна и всичко ще ти простя! В очите ми ти пак ще видиш нежност и с обич тихо пак ще зашептиш! Отиде си! А мене на кого остави! Нима потъпка моята любов? Отиде си! И всичко ти забрави, на всичко за теб бях винаги готов!
|
Ddz, Свищов, 23 |
|
|